автор: pisana

Търкулнаха се дните ми самотни
по устните ти с лекичка тъга
облиза ги... и влагата разбуди
отдавна дремещата в мен жена.
Гърдите ми се губят във ръцете ти
събираш ги и правиш чаша от плътта
отпиваш с глътки от снагата ми
надявайки се огъня да угася.
Вибрират космите по тялото
и в космоса отварят мъничка врата
изпълваш ме и всичко е останало
покрито с нежна пелена.
Вратата бавно се затваря,
препълнена от стонове, любов
а ласката ти продължава
живота мой, но устрем нов.
Търкулнаха се дните ти по устните ми
облизвам ги не мога да се спра
дали съдбата е илюзия
притихнала на твоята ръка?