Той седна пред монитора, подтиснат.
Ръцете му - треперещи от злоба.
Гняв като питон дъха му стиска.
Очите му...два тъмни, пресни гроба.
Животът...не, не е живот. Мъчение.
Невзрачен, непотребен. И безличен.
Без любов. Без близки. Без значение.
Неискан, нежелан. И необичан.
"ХуЛите" със пръсти сухи кликна.
Няколко забоде единички.
Радост в хладните му вени бликна.
Той щастлив е. Вече. Като всички.