автор: daniele

Там, където вълните целуват небето има една земя. Там слънцето е сияещо, водата в реките-ледено бистра, тревата е като нежна милувка.


Земя на вълшебните сънища


И точно там, на самия връх, на най-високата планина, се издигаше прекрасната къща на Джордж.
Той обичаше често да застава изправен на широките перила на терасата и да се сбогува със Залеза. Така се чустваше по-близо до последния слънчев лъч, който отдава дъха си на земята и океана.
И много често му се струваше, че вятърът донася до него непознат шепот. И много често му се струваше, че там, сред облаците, съзира непознат силует.
Джордж беше необикновен мъж. За добро, или за зло, той имаше дарбата да разбира природата и да улавя нейните вибрации. Той беше пленник на своите чувства.
Но Джордж беше и обикновен мъж. За добро, или за зло, имаше големи амбиции. Той беше пленник на света на хората.
И така... Джордж работеше много и усилено, за да постигне своите цели. Обичаше напрежението и предизвикателствата. Дните му бързо минаваха.
А след залеза на слънцето, в душата му започваха да нахлуват гласовете на природата. Улавяше чувствата на хората, многократно усилени. Той страдаше, радваше се и плачеше заради всяко живо същество. Не можеше да понася това сам...
О! Забравих да спомена, че Джордж имаше приятели. Много приятели. Вратата на неговия дом винаги беше отворена за тях.
Така че вечер, когато и последната бутилка червено вино пресъхнеше, когато и последната мелодия заглъхнеше и последният гост си тръгнеше, Джордж с наслада посрещаше хладната милувка на сатенените чаршафи.
И бавно заспиваше с шепота на вятъра и далечния рев на вълните.
Тогава идваше Тя.
На границата на видимото и невидимото. Едновременно земна и неземна, близка и далечна. Един познат силует.
Джордж усещаше аромата й-непозволено изкушение, чустваше дъха й върху устните си-жадувано изкушение. Косите й се разстилаха върху гърдите му и чуваше нежния й шепот.
Един познат шепот. Алените й нокти оставяха горещи следи върху раменете му. Той виждаше мислите й, възпламеняваше се от силата на страстта й, изгаряше от любовта в сърцето й.
Изпепелен от огъня й.
И тогава отваряше очи , стреснат от ярката дневна светлина. Ръзкъсван от спомена.
А до него, сред разбъркания сатен, лежеше една златна роза. Прекрасна, вълшебна, потайна...
Неговата златна роза.
Там, до сърцето му, тя го следваше през целия му нов ден. Джордж забравяше за болката от убожданията й, упоен от магията.
Обсебен.