автор: lachistata

* * *

Запълвам с права линия
съзнанието си.
Червена, тънка, проследяваща.
По нея крачиш ти.
Бавно. Сигурно.
Идващо.
Балансирам.
... Ще падна.
Срещу мен си -
за прегръдка разгънал ръце.
Олюлявам се.
Разгъвам и аз ръце,
сякаш за да те прегърна.
За баланс.
Срещу мен си -
като лик в огледалото,
като човек разпънат върху кръст...