автор: jeck

В началото на втори курс в Русе, някъде към края на ноември въднъж имахме събиране в някаква дискотека в центъра на града. Студентско събиране - на няколко групи или на първи и втори курс заедно. Осветлението вътре беше доста слабо, почти сумрачно. Тя беше на съседната маса. Стори ми се, че се позагледахме по едно време и че тя ми се усмихна...
(Вярно ми се е сторило, защото по-късно тя ми каза, че е вдигнала чашата си заедно с мен... Очевидно е проявила интерес към мен... Също ми е казвала, че ме е виждала на бригадата (бях в състава на института и свирихме на няколко забави това лято) - и си е представила, че това "сериозно" момче сигурно си има приятелка... ("Щом е толкова сериозно.…..!"- това допълнение от мен).
Аз я поканих на танц. Няколко пъти, блуз. Определено помня, че танцувахме "Дъжд няма да вали" на Диана Експрес - колко дълбоко почувствах песента и усещането че тя също я чувства...
Около 23ч. ́и предложих да тръгваме. Тя се съгласи. Облякохме си палтата във фоайето (помня че кавалерски ́и държах палтото докато го обличаше - то имаше пухкава яка).
Беше хладно навън - пръскаше дъжд (или по-скоро се обръщаше в сняг - защото имам спомен за много свежо усещане от въздуха тая вечер).
Аз я поканих да дойде при мен (квартирата ́и беше доста далече - още 40 минути пеша от института нататък - моята беше точно до института). Употребих доста красноречие да я уговоря. "Имаше място да пренощува. " (все още бях сам в стаята, а имаше още едно легло). "Само да дойде да си направим компания, да си поговорим... "
След като почти бяхме стигнали до института, за моя радост тя се съгласи...
В къщи ́и дадох една моя нощница (която ́и бе много голяма и тя подгъна крачолите и ръкавите два пъти - тя беше по-нисичка). Говорихме още много време в тъмното, легнали в съседните легла... След известно време аз се преместих при нея... За да се постопля... Тя не беше била преди с мъж. След това през смях ми е казвала: "Помниш ли как ти бягах... "
Така тръгнахме с нея... Тя обичаше поезия (любимия и поет беше Пеньо Пенев...) и пишеше стихове. Пряма и естествена. Със силно чувство за справедливост. Зодия Стрелец.
Аз не бях особено запознат с начините за предпазване от забременяване. Мисля че разисквахме този въпрос веднъж или два пъти, тя ми обясни за датите, в които е по-малко вероятно забременяването и мисля, че се съобразявахме с това ( тя постоянно си водеше календарче на цикъла). Аз не бях се научил да ползувам презерватив дотогава (а все още не беше масова практиката на използуването му).
Тя беше много коректна с мен. Беше общителна. Умееше да бъде приятел с мъже - май характерно за жените Стрелци - добре общуваше с момчетата от от своята група (и ги разбираше). Особено приятно и беше с един от колегите ́и, едно по-зряло и спокойно момче. Споделяше с мен разговорите, темите на общуване в тази предимно мъжка студентска група, с колегите си, с които се чувстваше толкова естествено. Аз я ревнувах донякъде, особено след като в отношенията ни започна да се усеща намаляване на близостта...
През първата ́и сесия тя имаше сериозен проблем. Не успя да вземе два изпита (може би и поради връзката ни, която сигурно е повлияла на учебните и задължения...).
След сесията тя си беше отишла в Пловдив, а аз - в Сливен. Реших да отида да я видя. Не съм абсолютно сигурен, но даже май не ́и се обадих предварително... Обадих ́и се по телефона като пристигнах в Пловдив. Намерих квартала и блока. Тя ме посрещна спокойно, приятелски. Родителите ́и бяха на работа. Наистина не ́и беше леко (налагаше се да прекъсне следването за една година). Но тя не заговори за това, не се оплака. Прегърнахме се, правихме любов на дивана в кухнята.
Дойде да ме изпрати на влака. Даже се качи с мен и слезе на следващата градска гара - Филипово - от където ́и беше по-близо да се прибере...
За прекъсването можеше да избира - да се върне през тази "празна" учебна година в Пловдив или да остане в Русе. Но май вече беше влязло в сила правилото като прекъснеш, задължително си отработиш 8 месеца на територията на института (имаше учебен завод, в който се работеше на някои машини, но това беше по-скоро за момчетата, на момичетата най-често предлагаха да работят в стола, като чистачки на институтските аудитории и кабинети и т. н.). Иначе не ти разрешават да се явиш на поправителни изпити и да продължиш като ги вземеш...
След две седмици се върнах в Русе и се видяхме там.
Тя започна като чистачка... Смятах, че това е голям удар за нея. Поне аз имах такова усещане и се питах как да и помогна... Тя наистина имаше гордост (не бе прекалено горделива, но не беше без самоуважение), но се държа естествено и мъжки и в тази ситуация. Когато първия ден ́и бяха връчили "ракетата" (Т-образна летва с парцал за бърсане на коридорите) и метлата и лопатата, изпитах нещо като унижение, но успях да погледна по-спокойно и да си кажа вътрешно, че няма черна работа. Помолих я да ́и помогна и взех метлата, но тя много сериозно възрази, каза, че това е нейна работа и ще ми се обиди, ако взема което и да било от тези неща за да ́и помагам. Да, тя имаше собствено достойнство, а също смяташе, че за прекъсването сама си е виновна и трябва и бе готова сама да си понесе последствията.
Не прекъсваше връзката си с колегите от своята група (както казах, почти изцяло момчешка), събираше се с тях, те споделяха с нея... По-често ми говореше за своя колега на когото много държеше. Усещах, че го чувства като един ориентир, не го познавах лично, но очевидно беше реалист, земен човек...