автор: PaparakaPV

търсач на безмълвия съм аз
и ако това е денят на жътвата ми
в какви ниви съм сял семето
Господи
до съвършенство познавам
вече болката от нежност
а искам да прескоча във отвъдното
където обитавам в душата на дете
защото тук когато кладенецът ми е пълен
страхът от жаждата е най-неутолим
защото моята радост е моята скръб
просто без маска
като в някаква гробница
строена от мъртвите
за живите
се блъскат чувствата ми
а аз съм си пътят
и аз съм си пътника
съвестта ми идва посред нощ
буди ме и ме кара да се
вглеждам в себе си
и виждам битката
между разума и разсъдъка
и страстта и охотата
сякаш няма край...