Коварни устните изрекоха "Върви!".
Сърцето се взривяваше в "Не тръгвай!".
Остани. Остани. Остани!
Не мога да те обичам до ъгъла.
Не исках да вадя очи,
изписвайки вежди излъгано.
Толкова малки вини стенат вътре изтръгнато.
(Залез си причиних с това огледално тръгване).
Нямам. Не нося черти.
Кръст да сложа. Да зачертая...
Погребално бюро за мечти не зная.
Не искам да зная.