* * *
Предесен или късно лято.
Не беше дъжд, то бе потоп.
Приятно или неприятно -
това е, батинка, живот.
И като стъпки на надежда,
безпътно хванала света,
на едри капки се оцежда
от мокрите листа дъжда.
Ти тънко се усмихваш. Вярно,
непроницаем си наглед.
Проклетница! Да беше спряла
поне за мъничко при теб!