автор: simon

Дървената къща на Вано беше достатъчно навътре в гората, за да е учудваща всяка светлина извън нея, по това време. Малко след един часа, както всяка нощ, от седмица насам, Вано беше започнал да дялка царицата - последната фигура, която му оставаше, за да изработи поредния шах.
Светлината отвън за секунда направи някакви чертежи из стаята, почти заедо с нея дойде и шума, също както учудването и страха при Вано. Той погледна през прозореца и видя голям покрит камион, който вървеше по пътя под могилата. Това беше странно и Вано очакваше напрегнат, защото този път не води до никъде, освен до празните капинови храсти. Камионът спря. Чу се отварянето и трясването на вратата му. Някой каза : "Тук ме намерете" или може би "Тук май е добре". Вано загаси свещта.
Празните капинови храсти дращят ъглите на побеснелите му очи. Някога майка му пишеше думите толкова бавно - протяжни и лепкави те се стичаха по памучните й ръкави и в мрака на стаята, някъде там, до леглото, свършваше нейният ден.....
Вано изпусна царицата в мрака. Недовършената й още глава изведнъж заприлича на човешка извивка, на лице, което пищи, страховито прищипано от липса на звук..
Празните капинови храсти влизат в стаята. Дращят очите му. Бели, стичащи се ръкави проникват в главата му - право през кожата на лицето, обвиват всичко с лепкавата си тъкан. Няма свещ. Няма нощ. Няма пространство...
Вано опита да преглътне написаните думи през ръкавите, но думите трудно се преглъщаха и му засядаха в гърлото. Задушаваше се до момента, в който фаровете на камиона ослепиха очите му. Машината беше тръгнала към къщата. Вано тръгна гърбом назад стъпвайки върху фигури от шах. Сам започна да повтаря това, което беше чул - "тук ме намерете... тук е добре... тук ме намерете... тук е добре..." Камионът приближаваше. Майка си....той я уби....майка си....там, зад леглото....той я уби....майка си.....Късаше страници, плюеше я убивайки я, плюеше страниците и тъпчеше с нея устата й. Разкъсваше страниците на живота й от нейната книга-бестселър "Шахът и мъжкото ми дете" и ги вкарваше в ревящото й озъбено лице между прикриващите го нокти. Ръце с нокти, като празни капинови храсти.