Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mari4elimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14153

Онлайн са:
Анонимни: 620
ХуЛитери: 4
Всичко: 624

Онлайн сега:
:: poetry_as_song
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБестселър
раздел: Разкази
автор: simon

Дървената къща на Вано беше достатъчно навътре в гората, за да е учудваща всяка светлина извън нея, по това време. Малко след един часа, както всяка нощ, от седмица насам, Вано беше започнал да дялка царицата - последната фигура, която му оставаше, за да изработи поредния шах.
Светлината отвън за секунда направи някакви чертежи из стаята, почти заедо с нея дойде и шума, също както учудването и страха при Вано. Той погледна през прозореца и видя голям покрит камион, който вървеше по пътя под могилата. Това беше странно и Вано очакваше напрегнат, защото този път не води до никъде, освен до празните капинови храсти. Камионът спря. Чу се отварянето и трясването на вратата му. Някой каза : "Тук ме намерете" или може би "Тук май е добре". Вано загаси свещта.
Празните капинови храсти дращят ъглите на побеснелите му очи. Някога майка му пишеше думите толкова бавно - протяжни и лепкави те се стичаха по памучните й ръкави и в мрака на стаята, някъде там, до леглото, свършваше нейният ден.....
Вано изпусна царицата в мрака. Недовършената й още глава изведнъж заприлича на човешка извивка, на лице, което пищи, страховито прищипано от липса на звук..
Празните капинови храсти влизат в стаята. Дращят очите му. Бели, стичащи се ръкави проникват в главата му - право през кожата на лицето, обвиват всичко с лепкавата си тъкан. Няма свещ. Няма нощ. Няма пространство...
Вано опита да преглътне написаните думи през ръкавите, но думите трудно се преглъщаха и му засядаха в гърлото. Задушаваше се до момента, в който фаровете на камиона ослепиха очите му. Машината беше тръгнала към къщата. Вано тръгна гърбом назад стъпвайки върху фигури от шах. Сам започна да повтаря това, което беше чул - "тук ме намерете... тук е добре... тук ме намерете... тук е добре..." Камионът приближаваше. Майка си....той я уби....майка си....там, зад леглото....той я уби....майка си.....Късаше страници, плюеше я убивайки я, плюеше страниците и тъпчеше с нея устата й. Разкъсваше страниците на живота й от нейната книга-бестселър "Шахът и мъжкото ми дете" и ги вкарваше в ревящото й озъбено лице между прикриващите го нокти. Ръце с нокти, като празни капинови храсти.



Публикувано от hixxtam на 23.09.2005 @ 18:17:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   simon

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2024 год. / 23:39:45 часа

добави твой текст
"Бестселър" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.