автор: tabakera

на есен
слънцето ми трябва
за да си направя кафе за душата
прекипелите жълти листа
се ронят от очите ми

уморен от лятото
ти повтарям
дърветата
не могат да ходят хванати за ръцете
остава им едничката мисъл
да полетят като птици

на пролет
обаче
от вятъра
клоните бутат колички
приютили в шепите си гнезда