автор: nadya

Съжалявам,брат,
отново обърках!
Притисната
под тежката длан,
синовете,съпруга...
все хвъркам.
Една съм за трима,
курс-биология,
ликвидации,
бензинът пак скача,
данъчни искат...
наеми,заеми,
такси,курорти,
пък и храната...
Перата ми станаха много
и скоро се каня да литвам,
направо олекнах от всякъде.
Съжалявам,брат,
просто забравих.
Помня само живота,
все ми казват
за пари да не мисля
и от любов ми вадят очите.
Боли ме навсякъде,
този дъжд сякаш вали
вътре във мен...
така съм разплискана.
Ето днес се събрах
и най-после ти пиша.
Извинявай,пак закъснях,
изпращам ти...
то май нямам друго
освен стихове.