автор: sradev

- С моят две години ходехме преди да се оженим. Рано се ожених, - казваше младата жена на случайната си спътничка във влака.
- А ние с моят няма да се оженим. Не се разбираме - той иска да живеем в един град, аз в друг. А онзи ден катастрофирах с мотора. Както бях подкарала с 90-100 и един пес ми искочи, спирачки и излетях над мотора. Краката ми целите в рани.

- Аз също обичам високите скорости. В Германия, когато съм командировка, карам със 120-130. Но там съм с кола под наем. Сега е по-добре - разведохме се. Без някакви си там - половината телевизор, чинийте, онзи шкаф... са си мои.... Той вече си има нова приятелка. Запозна ме с нея. Разбрана...

- А пък моят брат на свадбата се разплака. Пийна уж за кураж, уплаши се, разрева се. Искаше да ме прати аз да купувам китката за булката. Едвам с другият брат го удържахме да не реве на глас в църквата. И попа говори, сълзите ми текат, а всички в църквата се смеят.

- Бях на свадба на една приятелка. Бях кума. По едно време в църквата тя ми тикна букета в ръцете и избяга. "Иди я върни" вика ми младоженеца. "Как така без булка?", Е, какво, като съм с букета аз ли да се женя?, го питам, а още бях омъжена. Може би така за нея е било по-добре. С моят осем години бяхме, но едната не се брои - беше в Щатите. Замина без да ме пита. После се разведохме.

- Ние с моя от време на време се срещаме: у нас или у тях. А мене краката ме болят.

- Вземай магнезии и калции. След 25-тата годишнина, особено у пушачите, има недостиг на магнезий и калций. А аз десет години карам без катастрофа. Но по-често пътувам между градовете с влак или със самолет. Понякога нося важни материали и ако ги загубя или ми ги откраднат загубата е по-лоша отколкото на пари. Една година го нямаше - размислих и реших да се разведем. Добре, че не бяхме вземали църковен брак.

И двете излъчваха свобода - едната мека, другата - по-твърда.

090905