автор: plamen

I. "Времето е съдникът, чийто златозарен меч се сгромолясва стръвно над всяка мерзка помисъл в душите, в сърцата, в живота, в изкуството…"

ІІ. "Не, никога не ще сме така лабилни, като бихме могли да бъдем… Уви!"

IIІ. "Да, приемствеността между генерациите на духовността и интелекта, на озарените и непокварените, ах, тя никога не би била така конвергентна, така вътрешно осмислена и одързостена, ако не бяха душите ни…"



IV."Ние не сме само личности, но и елемент на психическата магма на Духа…"

V. "Колектив… Що за безлико понятие? Не, това, което наричате "колектив", е колектив, но в живота, а не в илюзиите за… живота! Нали?!"

VI. "Някога, ах, да, някога ... Някога в една моя поетико-философска импресия бях казала:
"Вълци из полето вият,
а душата ми е болна,
болна е от зла самотност…
Вълци из полето вият…"
Съгласна ли съм днес с тези мисли? Дали не съм изневерила на тях и… на себе си? Не лек въпрос… А сърцето учестено бие! Бие!А може би това е отговорът…"

VII. "Колко симптоматично, ах, колко хубаво, как прекрасно и същевременно някак си несправедливо е това, че този свят не знае сам Съдбата си… Не, не, Съдбата, да, да, Съдбата е донякъде една условност… Защото над всичко светят с неземна светлина душите ни! А именно това е същността, величава същност, зрънцето, което плахо покълва и, понякога (О, понякога само!), израства като трепереща фиданка, чиито свежо зелени млади листа докосват нежно ефирния въздух на истинското, човешкото, духовното Битие…"

VIII. "Хм… Сексът? А къде са душите ни…"

IX. "Казват, че историята е учителка на народите… Да, но преди всичко през призмата на човешката душевност…"

X. "Хора, пазете душите си!"
………………………………………………………………………………………………………………………………
CLXIX. "Не, порокът не е непобедим! А оръжието на човешката душа, любовта към ближния, е всемогъщо…"

Бележки:

Не всички максими на Ю.Халтенбрунер са запазени до наши дни. Общоизвестно е, че максимите от XI до CLXVIII изчезват още през 1935 г. при големия обир на Архив "Халтенбрунер" в Анкоридж, Аляска. Усилията на института "Халтенбрунер" да ги издири и публикува, не се увенчаха с успех, въпреки огромния труд на неговите сътрудници и симпатизанти.

Към максима I. Върху нея Халтенбрунер работи усилено в периода 1919-1924 г., както личи от запазената документация и спомени на нейни съвременици и близки. Срв.Р.ал-Дин, пос.съч., с.279-300.
Към максима V. Разработена твърде спонтанно само за седмица (1929). Срв. Пак там, с.320-323, както и Незнакомцев. Юдит Гальтенбрунер, с. 290-301.
Към максима VI. Тук авторката очевидно е повлияна немалко от поемата си "Вълци вият". Вж и настоящото издание, с.25
Към максима VII. Тук внимателният читател ще забележи известно влияние на Хегел при формирането на възгледите на Халтенбрунер
Към максима X. Тази максима е поставена като епитафия върху грандиозния обелиск в нейна памет в бедното индианско селце Балсемау (Североизточна Бразилия) (арх. Брузони), където периодично се събират хиляди почитатели на гордата "амазонка на Духа" от целия свят.