автор: go4o

Всички знаеха какво ще се случи, когато колата спре. Щеше да последва ужасяваща експлозия, която да вземе поредните за изминалия месец жертви.

- Не й позволявайте да спре! - изкрещя един полицай на колегата си катаджия. Последният започна да размахва ръце като обезумял, за да спре останалото движение и да освободи пътя на колата. Тя профуча между двамата и с бясно намаляваща скорост се насочи към гетото.
- Ами сега? - питаха се хората - Поредният терористичен акт към гето мафията отново ще убие множество невинни.
- На това трябва да се сложи край - заканително се обади една бабичка, размахала бастуна си и останалите я погледнаха одобрително.
- Няма ли полицията да направи нещо - запита се младеж с изпокъсани дрехи и точно в този момент колите на Отдела за борба с тероризма профуча по улицата. Това бяха две бронирани коли и една камионетка. Колите набираха бързо скорост и скоро се озоваха зад преследвания автомобил, който почти беше спрял. Отнякъде се появи и микробус на медиите и препречи пътя на колите от Отдела. Започнаха снимки на сензационен репортаж, а двете бронирани коли трябваше да кривнат встрани, като едва не сгазиха една безпомощна майка с пазарска чанта.
А в това време колата спря... Хората наблизо моментално залегнаха, настъпи абсолютна тишина, всички очакваха Големия взрив. Но нищо не стана. От колата излезе мъж на средна възраст, носещ дипломатическо куфарче, прозя се, и тръгна към близкото кафене.
- Ееее - казаха разочаровани журналистите, събраха багажа си и си тръгнаха.
- Жалко - говореха хората от Отдела за борба с тероризма - беше толкова истинско.
Тръгнаха след журналистите, щяха да прекарат поредната безинтересна пиянска нощ. Към тях се присединиха и катаджията и полицая, бабичката и всички останали жители на селото.
А в това време мъжът с куфарчето навлезе още по-дълбоко в гората, отвори куфарчето, извади оттам една бомбичка и я глътна. "В какъв скучен свят живеем" - беше последната му мисъл.