Вълци из полето вият,
а душата ми е болна,
болна е от зла самотност,
вълци из полето вият...
Вълци из полето вият,
аз към тебе се притискам,
някак си на прима виста
вълците напевно вият...
Вълците бравурно вият...
А в душите и сърцата
дреме болката позната...
Вълци из полето вият.
...................
Бел.ред. Това изящно творение на "гордата амазонка на Духа" (вж. Р. ал Дин. Юдит Халтенбрунер (критична биография). Антверпен - Ню Делхи, 1954, с. 587) е симптоматично за първия период от творчеството на Ю. Халтенбрунер. Както е известно, тогава тя е все още под влиянието на своя учител и научен ръководител проф. Арон Цукерман, но, вярна на вече изграденото си интелектуално кредо, търси своя път във философията и изкуството. Според почти единодушната оценка на критиката поезията на Ю. Халтенбрунер се вписва по специфичен и оригинален начин в общата атмосфера на "Бел епок". Разбира се, не може да не бъде подчертан и присъщия за нея овладян, ненатрапчив постромантизъм... По същото време Халтенбрунер издава сборника разкази "Гладиоли", рисува цикъла графики "Дървеса" и работи върху доктората си, посветен на някои малко изследвани фрагменти от наследството на ал Фараби. Този кратък преглед би бил не само непълен, но и погрешен, ако пропуснем обстоятелството, че именно през 1908 г. Ю. Халтенбрунер започва издаването на емблематичното за онази епоха списание "Лабиринти на човешката лабилност" (до 1914 г.) и завършва студията "Човечност и егоцентризъм". Естествено, избухването на Първата Световна война води до драстични промени в житейския и творчески път на младата Халтенбрунер, която започва обучението си като пилот (отначало разузнавач, по-късно летец-изтребител), после воюва на Западния фронт. През есента на 1916 г. нейният "Фокер" търпи авария и тя попада в плен, от който успява да избяга. Продължава бойните полети до 1918 г., когато се включва в редовете на пацифистите...
(с л е д в а:)