автор: go4o

Един ден Иван се събуди и с безпокойство откри, че татуировката на дясното му рамо леко е излязла. Крайчеца от нея просто си висеше в празното пространство.

„Ами сега?", помисли си Иван, „Как ще отида на работа? Нали ще ми се смеят". Затова вместо потник, както всеки път, днес той облече плътна блуза с дълъг ръкав. Само че на мястото, където татуировката беше излязла от рамките си, под дрехата седеше нещо като подутина. Но какво да се прави, такъв бе животът.
Иван отиде на работа и се поти целия ден с гадната блуза. Съвсем забрави за малкия си проблем. Като се прибра, съблече се и влезе да се къпе, видя, че вече 1/3 от татоса е излязъл. „Ама как така си виси? Това е невъзможно!"
Утре беше събота и Иван реши да отиде на лекар. Докторът го прегледа отдолу догоре и установи, че Иван е напълно здрав.
- Ами татуировката - посочи Иван ивицата, подаваща се от рамото му.
- А, това не е истинско. Само във въображението ви е.
- Ама вие нали го виждате.
- Само си мисля, че го виждам, но то е просто част от фантазията ви, която
повлиява и на мен. Брей, при такова силно въображение защо не станете писател?
Иван се замисли. Може би докторът имаше право. Навремето се беше опитвал да пише, но все нещо не се получаваше. Реши да опита отново. И то веднага. В първия магазин си купи тетрадка и химикал, седна в любимото си кафене и започна да пише. По едно време вдигна поглед и установи, че цялото заведение го гледа.
- Какво има? - попита ги, а те само се пулеха като обезумели.
- Го-господине - обади се сервитьорът - Ръката ви...
Иван погледна надясно и изпусна химикалката. Блузата откъм рамото му беше
опъната на поне две педи, сякаш оттам стърчеше трета ръка. Но бързо възвърна самообладание.
- Спокойно, това не е истинско, а част от моето въображение. Но то е толкова силно, че и вие виждате това, което и аз. Затова реших да стана писател.
Хората се спогледаха и бавно си изнесоха. Пристигнаха сервитьорът и управителят на кафенето.
- Ще ви помолим да напуснете. Плашите клиентите. Съжаляваме за неудобството.
Иван си тръгна, бесен. „Какви глупави и ограничени хора". Докато вървеше с бърза крачка блузата му вече се опъваше до скъсване, той извади джобното си ножче и направи малък разрез. Сега татуировката му си стърчеше свободно. И ставаше все по-дълга и по-дълга.
„Дали ще се откъсне?" - се питаше Иван вече у дома. Писането нещо не му се отдаваше и той се съсредоточи върху рамото си. Колкото и въображаема да беше татуировката-израстък, с нея вече не можеше да влиза в клозета, прекалено беше тясно. А ако продължаваше да расте и в банята нямаше да може да стъпи.
„Трябва да я махна" - помисли си решително и дръпна. Заболя го. „Мамка му, какво да правя?" Реши да се напие, а не бе близвал алкохол от две години. Имаше някакво старо уиски и го подхвана...
Когато се събуди, го боляха главата и рамото. Беше заспал на лявата си страна, а татуировката опираше в тавана и притискаше рамото му. Установи, че е заклещен и не може да се помръдне.
- Помощ, помощ!
Дотича съседката, която винаги му помагаше при нужда. Като видя какво е
положението, само каза:
- Спокойно.
Излезе и се върна с един сатър. „Ще се мре" - помисли си Иван и затвори очи.
Когато ги отвори беше сам, а навън вече беше тъмно. Явно бе припаднал за
доста време. Но татуировката вече не стърчеше и това беше важното. Най-после отиде като нормален човек в тоалетната, после влезе да се къпе. Когато се съблече обаче, нещо го стресна. Изхвърча от банята и се намери пред огледалото в коридора. Цялото му тяло беше в гъста плетеница от татуировки. От лицето до петите. „Какво е станало?" - паникьоса се той и изведнъж чу шум зад гърба си. Беше съседката.
- Не искаше да се среже, затова го увих около теб. Колко си секси така! Винаги съм си падала по мъже с татуировки.
След това се съблече и повали Иван в леглото. Той забеляза един обезпокоителен факт.
- Тази обица на гърдата ти винаги ли е била толкова голяма?
- Естествено, че не - усмихна се тя и го придърпа към себе си.