автор: go4o

разказ, написан на един дъх без предварителна идея
- Спри! Трябва да спреш!
- Какво да спра? - погледнах го аз и избърсах ръцете си от кръвта. Лепнеше. Трябваше да се измия.
- Защо го правиш? Защо продължаваш да го правиш?!
Той ме гледаше тъжно и после захлипа. Разчувствах се. Опитах да го успокоя:
- Добре, де, какво толкова. Това е само едно тяло.
- Да, ама преди беше живо!
- Вече не е.
- Да! Заради теб!
- Така е, но то самичко си умря.
- Но защо? Защо трябваше да го правиш?
"Защо" е гаден въпрос. На него не можеш да отговориш само с "да", "не", "така е", "добре".
- Защо, защо... - промърморих замислено - Защо? Ами защото.
- Какво защото?
- Нищо. Просто защото.
- Не може да го казваш просто така. Трябва да назовеш конкретна причина.
- Ама много си досаден!
- Извърши убийство, за бога!
- Не, не съм го извършил за бога.
- Друго имах предвид.
- Знам.
- Невъзможен си! Току-що извърши третото си престъпление и сега стоиш спокоен като статуя.
- Да, по-добре да се махаме, защото може да дойде полицията и да ни пита глупости. Освен това май ще вали... Хайде да отидем в кръчмата отсреща.
- Смяташ ли да продължаваш?
- Сега не ми се говори. Хайде да пийнем. Имаш ли пари?
- Не. Ама...
- Дай да претърсим тялото.
- Как може...
Двамата погледнахме надолу към трупа и останахме като треснати. Той беше изчезнал.
- Еее, толкова бях жаден... - промърморих недоволно - Доволен ли си сега? Няма тяло, няма убийство нищо не се е случило, проблеми няма!
- Ами кръвта по дрехите ти?
Разгледах се обстойно, очаквайки и кръвта да я няма. Но не - ръцете ми още лепнеха, а и по дрехите имах пресни петна.
- Ще я изперем. Има една реклама за перилен препарат, който измива и най-упоритите петна.
- Но какво е станало с тялото? Щом някой го е взел, значи този някой ни е видял.
- Негова си работа. Той да се оправя с него.
- Може да каже на полицията.
- Да, и ще им занесе тялото за доказателство ли? Според мен е некрофил и в момента я праска в храстите. Добре, че тялото е на момиче...
- Ама може и некрофилът да е жена.
- Тогава им е спукана работата.
- На нас също. От жените само проблеми можеш да очакваш. Ами ако ни е снимала?
- Искаш копие от снимката си ли? Няма смисъл, и без това си грозен.
- Ама може да я занесе в полицията или в някой вестник.
- Йе, ще станем известни.
- Да, като убийци. Поне ти.
- Ами ти? И ти участваше!
- Само гледах.
- Можеше да направиш нещо.
- Какво например?
- Да ме спреш, да извикаш полиция...
- Да-да. Да убиеш и мен.
- Няма, нали си ми приятел.
- От убиец всичко може да се очаква.
- И от безмълвен зрител. Тихите води са най-дълбоки.
- Само ако плуваш в тях.
- Ами ако си имаш пояс?
- Не е сигурна работа, може да се спука. По-добре излез във водата с голяма, хубава яхта. Трудно ще потъне това нещо.
- Ха! Ами Титаник?
- Той се е блъснал в ледник. Ледниците не изскачат наляво и надясно.
- Като каза лед осъзнах колко ми е студено - потръпнах - Хайде да се махаме оттук.
- Къде ще ходим?
- Ами може да поплувам в дълбоките води, а ти ще сипваш отгоре ми перилен препарат и така ще изчистим кръвта. Освен това ще поспортувам плуване.
- Спортът е хубаво нещо.
- Да.
- Ти да не би да убиваш за спорта, а? Хайде де, кажи!
- Ох, пак ли започваш! Нали се разбрахме по този въпрос.
- Добре де, не се ядосвай. Шегувам се.
- Странни шеги имаш. Само на тебе са ти смешни.
- Поне аз се забавлявам.
- Смехът е здраве.
- Не и за трупа.
- Брей, наистина си много духовит. Защо не станеш комик?
- Сигурно не плащат добре.
- Това си е техен проблем.
- Да.
- Да.
Замълчахме за момент.
- Хубаво е - каза той.
- Кое?
- Да нямаш проблеми, да не те притеснява нищо. Радвам се, че тялото изчезна.
- На мен пък ми е все едно. С него, без него - все тая.
- Абе проблем си е.
- Да, ако го виждаш.
- Щастливи са слепците...
- Да, бе, да. Вчера един се блъсна в стълб и му се извини.
- И какво? Любезен е бил човекът.
- Не с когото трябва.
- Защо, тряббва да вземеш пример от него. Например може да убиваш стълбове.
- Ама те са си мъртви по принцип.
- Откъде знаеш?
- То си личи. Ей, стълб - подвикнах на един близкостоящ от същия вид - Виждаш ли, не отговаря.
- Това, че не говори не значи, че не мисли или че няма собствен език.
- А как според теб се убива стълб?
- Сигурно с брадва.
- Да ти се намира случайно?
- Ще пробваш ли?
- Само питам.
- Ха-ха, страх те е! Голям и страшен е този стълб.
- Кой го казва. Аз докато се занимавах с момичето, гледаше като треснато магаре.
- Няма да тръгна да ти помагам, я!
- Защото си скапан воайор.
- А ти, бе! Възбуди ли се докато я колеше? Стана ли ти, а?
- Внимавай какво говориш. Какво ли разбираш - само гледаш, критикуваш и говориш за стълбове.
- Човек като тебe е за критикуване.
- Майната ти. Върви да критикуваш другаде!
- И на твоята майка много поздрави.
- Ти нещо за майка ми ли, бе!?
Този път побеснях, скочих и го съборих в тревата. Сборичкахме се и той целият се изцапа от кръвта по мене.
- Така ти се пада! - извиках победоносно - Сега и ти ще трябва да переш!
- Хъм - каза примирено - да ти се намира от онзи перилен препарат?


Детето беше спряло велосипеда и си почиваше. Гледаше разговарящите клошари, седящи на близката пейка. Единият целият беше изцапан с лютеница, а другият си кривеше очите като побъркан. По едно време започнаха да се бият, паднаха от пейката и се сборичкаха в тревата. След малко спряха, но целите бяха в трева и лютеница.
"Колко са жалки", помисли си детето, "Много са противни. Като порасна ще ги избия всичките".
После се метна на колелото си и отпраши.