автор: Gargabela

Щом предпочиташ
да мълчиш,
значи наистина
е станало
сериозно.
Не ми пиши
и недей ми звъни,
крий се от себе си
и се залъгвай.
Но... и двамата знаем,
има бавни отрови,
от които не боли-
просто бавно умираш.
Нашата е от тези-
не ще ни прости.
Когато я глътнеш-
няма милост...
Аз, кобрата
да се хвана така!
За тебе не знам
защо ме последва.
Авантюристка
по природа съм
и ми личи-
вечно нещо ново
изпитвам.
Е, този път
ще ми е за последно.
Ако те глътне лъв
и да те изплюе-
няма от тебе
човек да стане...
От някои приключения
няма спомен....
А ти- мълчи си...
Мълчи.
Не ми пиши.
Забрави ме ,
ако можеш.
Удари му една молитва.
Може пък Господ
да ти прости
и от душата ти
да ме извади.