автор: troy

Пели била малко момиченце, толкова малко, че все още не ходела на училище. Тя по цял ден си стояла у дома, играела си със своите любимци и рисувала.
Пели много обичала животните и била научила всички животински езици за да може да си говори с тях. Тя чуруликала с врабчетата, мяукала с котките, джафкала с кучетата, цвърчала с мишлета и така с всички животинки.
Когато й омръзвало да си говори с любимците си, Пели ги рисувала. Затваряла се в стаята си, вземала боите и четките, и си ги представяла: Как Врабчо се рови в пепелта на двора и как после идва да й се похвали, че се е изкъпал и колко чистичък е станал. Как котката Пуфи гони из цялата къща малкото сиво мишле Мишльо, и как двамата си играят на криеница. Как Баф (малкото й кученце) се опитва да премести леглото в другия край на стаята и как смешно ръмжи на завивката, защото се мести сама без леглото. Как всички те са събрали в гостната и си разказват случки от деня... Пели рисувала всичко, което била запомнила от своите любимци.
От всички, Пели най-много обичала Пуфи. Пуфи била стара и много своенравна котка, но Пели я обичала, защото тя се галела в нея и й мъркала, когато се опитвала да заспи. Пуфи изглеждала толкова мила, че Пели постоянно се грижела за нея - да й е пълна купичката с храна, да са й чисти легълцето и лапичките, да не я ядосва никой от другите палавници и най-вече да не падне от терасата. За последното, Пели много се притеснявала, защото Пуфи вече била стара и не виждала добре.
Баф пък бил много палаво кутре. Постоянно тичал из къщата, гонел Пуфи и я дърпал за опашката, лапвал Врабчо и го държал затворен в устата си и после се смеел на страха му, дебнел Гълъбчо да кацне на стълбите и веднага се хвърлял върху му за да затисне крилата му и той да не може да излети отново. Пели много му се сърдела за тези му игри и често му се заканвала, че ще го изгони на улицата. Тогава Баф навеждал виновно глава и се усмирявал. После минавали ден, два и той отново подхващал лудориите си. Пели пак му се сърдела, но му прощавала, защото бил малко пале, пък и Баф винаги бил нащрек и предупреждавал, когато някой непознат приближавал двора и къщата. Пели все се смеела как Баф уплашен тичал да се скрие под леглото, но все пак това за нея означавало, че трябва да се внимава.
Един ден Пуфи се разхождала по перваза на терасата. Баф се навъртал наоколо. Като видял Пуфи да се разхожда сама, ненаглеждана от Пели, той започнал да джафка и да се закача с нея за да привлече вниманието й, и тя да слезе при него. На Пуфи обаче това не й се харесало, изфучала му гневно и се опитала да го удари с лапа. Баф видял, че така Пуфи губи равновесие и че ще падне, и се разджафкал още по-силно за да може Пели да ги чуе и да дойде.
В това време Пели рисувала в стаята си, която се намирала в другия край на къщата. В един момент тя дочула шумната врява, разбрала че Пуфи и Баф се карат и се втурнала да разбере какво става.
Когато Пели стигнала на терасата, тя видяла как Пуфи стои настръхнала на перваза и се опитва да се оттърве от Баф, който я бил захапал за опашката и я дърпал надолу. Пели започнала да се кара на Баф и посегнала да хване Пуфи. В този момент Пуфи я ухапала и отскочила встрани. Скокът й бил много изненадващ за Баф, който вкопчен в опашката й, полетял във въздуха, прехвърлил перваза и тупнал на улицата. В суматохата Пели не видяла какво се случило, а хукнала да търси Пуфи, която влязла в къщата.
Пели търсила Пуфи навсякъде, но не могла да я открие. Викала я по име, но Пуфи не се обаждала от никъде. Пели разпитала Врабчо и Гълъбчо дали те като са летяли наоколо не са я видяли, но и те нищо не знаели.
Пели решила да потърси любимката си на двора и около къщата. Докато обикаляла се натъкнала на Баф. Тъкмо решила да го нахока, че е прогонил любимката й и видяла, че Баф е пострадал - лявото му краче било премаляло, а плешката му изкривена. Пели го попитала на кучешки какво се е случило, но Баф нищо не й отговорил, а само я гледал тъжно с топлите си жълти очи. Пели решила, че Баф се прави на виновен и го оставила да си лежи там, където го била намерила и продължила да търси Пуфи.
Вече се стъмвало. Пели била обиколила целия квартал и не открила ни следа от Пуфи. Тъкмо била решила да се прибира и да продължи търсенето на другия ден, когато дочула познато мяукане. Пели се заслушала и веднага познала милата си, любима Пуфи. Много се зарадвала, но решила да чуе какво разказва Пуфи на другата котка и тогава я чула да казва:
- ...Ох, питаш ли ме... Онова лошо кутре постоянно ми ходеше по петите. А и онази Пели! Тя си мисли, че съм толкова стара и безпомощна, че не мога да се справя с едно пале като Баф. Отдавна ми е омръзнало от нейните вечни опити да ни помирява. Дори не мога да изям проклетата мишка. Всеки път, когато стигна мишлето и то започне да цвърчи, то Пели дотичва, взима го на ръце, смее се и му говори "Мишльо, тя Пуфи само си играе с теб, глупачето ми. Тя не иска да те изяде, тя ти се радва.", и се залива от смях. Добре, че така се случи днес, та най-после да се махна от онази къща. Сега съм много доволна. Онова пале Баф падна от терасата, сигурно си е счупило всички кокали и ще умре. А Пели после много ще тъжи за мен и когато разбере, че другите животни ми пречат, то ще ги изгони и аз ще си живея спокойно, сама в цялата къща. Само трябва да минат няколко дни. Ще почакам и после...
Пели не можела да повярва на ушите си. Станало й много болно от думите на Пуфи, натъжила се и си тръгнала разплакана към дома.
Когато стигнала до къщата, Пели се сетила за Баф. Огледала се наоколо, но него вече го нямало. Пели си казала, че сега вече е много късно, а и била изморена, но утре сутринта ще намери Баф на всяка цена.
Прибрала се в къщата и влязла в гостната. Всички животинки си шепнели нещо и като я видяли замлъкнали. Пели ги помолила да кажат и на нея за какво си говорят. Обаче всички мълчали и я гледали строго и сърдито.
В един момент Врабчо не издържал и зачуруликал. Започнал да разказва на Пели, как Пуфи тормозела постоянно другите животни, как искала да изяде Мишльо и Врабчо, как дори се опитала и Гълъбчо да изяде, но никой не смеел да разкаже за това на Пели, защото нали Пуфи й била любимка и тя винаги я защитавала и оправдавала. После й разказал какво всъщност се било случило днес на терасата, как Баф е паднал заради Пуфи, и че сега той е много пострадал. В този момент всички погледнали към ъгъла на стаята и затаили дъх.
Пели се обърнала и видяла Баф да лежи, превързан и немощно свит на една стара черга в ъгъла на стаята. На Пели и домъчняло за малкото пале и отишла да го погали. Баф отново я гледал с тъжните си жълти. Пели го погалила по муцунката, почесала го зад ушенцата и го прегърнала внимателно за да не го заболи нараненото краче. Баф я близнал по нослето и й се усмихнал. Другите животни се събрали около тях и започнали да си бърборят весело.
От този ден насетне, всички заживяли дружно и щастливо, и никой повече не споменавал за Пуфи. Пели понякога се сещала с тъга за нея, но не проронвала и думичка. Те си били обещали, че никога повече няма да споменават нито Пуфи, нито онзи ден, в който тя избягала.

А какво се случило с Пуфи ли?!
Пуфи се настанила в една стара изоставена къща на края на града. Тя си лежала там по цял ден и чакала Пели да дойде да я намери, да я прибере и да я направи господарка на къщата. Докато си лежала и мечтаела, Пуфи толкова се омързеливила, че забравила че трябва да си търси и храна за да живее.
След време в една студена зимна нощ, Пуфи се разболяла и понеже вече била много слаба и стара, то заспала и повече не се събудила.