автор: ounchou

Понякога сутрин минавам покрай
една автобусна спирка пълна с хора. Ако още е много рано, мога да погледна към тях от отсрещния тротоар, защото иначе слънцето ме заслепява. Ако не, мога да се заслушам. Седят там скупчени и студуват, някои пушат. Автобусът го няма.
Така започва денят им. Познати се споглеждат изпод заспалите си очи и бледи лица. Повдигат вежди и стягат лицевите си мускули в усмивка - понякога искрена.
Как започва твоя ден?