автор: nepoznata_za_teb

Аз съм...
била съм
или ще бъда
във виртуални
лабиринти,
но никога
освен във
виденията,
не съм
вяра на времето-
преход към сълза.
Нишките на словото,
които успеят
да разшфроват
мълчанието ми
винаги ще получат
помощта на
глъбинното
съзнание.
Аз съм
променлива
отсянка - атом,
обрекъл се от
ритъма на
Сътворението на
Слово,
Самота
Състрадание
на усмивката.
И за епилог
на началото-
дарена,
може би
съзидана от
огледалните
пясъци на времето
молитва да
съхраня снопове
облачен зрак
в полулунни Мойри.
Аз съм..молитва,
вписана в пътя
на съзвездията,
открита в стъпките
на живота
и пресъзряна
в смъртния преход.
Аз съм едно съзнание
без сянка ,
поради отдаване
на Началото ....