пак вледеняваш мислите ми
до звънливост на висулка лед,
обесена на ръб от утринта ти
и шпионираща как се събуждаш
дзинннн
протягаш се, разрошваш
някакъв неясен спомен от съня
и го захвърляш в коша за пране
усмихната,
ще вдъхваш тънък аромат на кипващо кафе,
а аз - на мръсни гащи и чорапки
Василисааа...