автор: joanna_vas

Обичам те, с целият си егоизъм,
с целият си страх,
с нечистата си съвест,
с цялата тревожност
и с неспокойствието си,
с цялата параноичност те обичам,
с грешната си същност
и с натоварената памет,
в безумството
на своята отдаденост
до крайност обичам те, обичам...

Обичай ме, в прехода на нощен блян,
граничещ с реалността
и с целия си порив ме обичай
без нищо да те разтревожи...
И в неспокойното присъствие на дъх,
протягай се с очи и ме достигай
над невъздържания взрив на мисълта
събудена от допира безплътен...
Изгубената памет сътворява
с димяща кръв, изтичаща по дланите -
без да разруши,
без да се страхува и без да натоварва,
като присъствие в сърце ...