автор: mastilo

"Мълчаливо изядохме сладоледа си. Моят беше лешников и ми напомни за дим, лед и мрак. "

Пат Конрой

... а аз си мислех,
как няма да е смело,
ако мъничко поне не ни е страх
да сме самотни в тихото,
а слънцето забиваше ревниво жило
да охна и да впия взор в зеницата му
.
до болка свикнала с неизчерпаемия извор
на неутолената си страст по теб, не го направих,
не исках бедното на синьото небе да накърнявам
с мъглите в погледа и моето "по-късно" -
в две малки думи толкова надежда...
.
избягах от часовете по можене
за да кътам себе-то за твоите провокации,
а как исках само да се възмутя на нещо
съвсем друго, различно от мен -
преизподнята е в перманентно междучасие
и имам време за дресировки и обуздаване
на опитоменото от тебе "аз"
.
някога ще се кротна ли в твоето,
където всяко начинание е проникване,
обстойното съзерцание е въпрос,
а тялото ти отговор -
нататък?