Предпоставките
(Продължение-3)
18.
В процеса на своето цялостно индивидуално възпроизводство, като собственици на произвеждания от тях продукт, хората влизат помежду си в необходими, обективни производствени отношения на: разделение на труда /технологическо и икономическо/, на разпределение на произвеждания съвкупен продукт, на размяна и на потребление, които обуславят и цялата останала система на обществени отношения като: отношение към труда, отношение към продукта на труда, отношение на човека към другия човек и отношение на човека към самия себе си.
Допълнение 1. Производствените отношения изграждат икономическата структура на обществото, като съответстваща на равнището на материалните производителни сили, задавани от разделението на труда.
Допълнение 2. На икономическата структура на обществото съответства неговата социална и гражданска структура, в това число и правната, и политическата надстройка, а също така и идеологическите форми на обществено съзнание.
Допълнение 3. Цялостното индивидуално възпроизводство се постига чрез социалноактивната дейност, която има свои различни страни, изграждащи процесуална и хармонична цялост.
Допълнение 4. Различните структури на цялостта са предметни области на различните науки.
Допълнение 5. Съвременното военно дело е новото единство на света, раждащо и тероризма, и страха като универсална екзистенциална характеристика.
Допълнение 6. Технологическото разделение на труда е базата за участие в междудържавното разделение на труда.
Допълнение 7. Икономическата структура на отделната държава изгражда основата за участие в системата на междудържавните отношения.
Допълнение 8. Степента на участие в системата на междудържавните икономически отношения определя и участието на дадената страна в системата на международната институционална надстройка.
Допълнение 9. Хората, които тук се вземат като предпоставка на разглеждането са социалноактвните. Но това не са нито онези, които продават своя труд, нито нези, кото паразитно експлоатират чужд труд. Това са хората, които организират своя цялостен възпроизводствен процес, а такива хора съществуват.
19.
Философията е наука за тъждеството между битие и съществуване, имащо конкретноисторически измерения в съществуващия тип на обществената дейност.
Допълнение 1. В степента, в която човек преобразува действителността и в зависимост от начина, по който прави това, в същата степен и по такъв начин той възпроизвежда и своята инидвидуалност като процес на своето съществуване. Битието и съществуването се намират в отношение на опосредоване от характера и равнището на дейността, която задава конкретното им съответствие, обозначавано като "тъждество".
Допълнение 2. Тъждеството между битие и съществуване е съдържателно, а това дава възможност философските разсъждения да бъдат конкретни.
Допълнение 3. Дейността не само субективира обективността като структури на индивидуалността, но и обективира субективността като цяла система от отношения. Дейността е тъждество, което възпроизвежда различието в границите на нейното единство. Дейността поддържа в единство битието и съществуването, и, като социална активност, се превръща в тяхно тъждество.
20.
Философията е наука за законите, важащи едновременно и за природата, и за обществото, и за дейността.
Допълнение 1. Дейността като тъждество на човека и с природата, и с обществото обективира различни типове отношения, които опосредоват връзката на човека с природата, с другия човек и със самия себе си.
Допълнение 2. Продуктът на труда, разгледан като стока, е едновременно и природа, и обществено отношение, и средство за задоволяване на някаква потребност. Той носи в себе си въплътен човешки труд, който го прави съизмерим с другите продукти на труда, изнесени на пазара.
21.
Това, че продуктите на човешкия труд съществуват като стоки, разкрива самия характер на дейността, а следователно и типа на тъждеството между битие и съществуване.
Допълнение 1. Мисленето, което във всеки момент разкрива тъждеството между битие и съществуване е не само конкретно, но и саморефлективно, и следователно става философско, с улавянето на всеобщото като дейност, привеждаща нещата в единство и израстваща до тяхно тъждество, разкриващо и различието им.
22.
Истинната природа на нещата се установява от мисленето чрез момента на тяхното изменение, което е рационалноволеви акт на дейност.
Допълнение 1. Съдържателните проомени на битието, постигани от дейността, доставят атериал на мисленето, но, в същото време, възпроизевждат и волята, и емоционалността.
Допълнение 2. Мисленето е страна на дейността, а нейните страни, възпроизвеждащи битието, изграждат тъждеството между съзнанието и обективната реалност, върху която протича мисловният процес като философски.
23.
Обективността на истината в толкова по-голяма степен се разкрива от съзнанието, колкото по-пълно е тъждеството между съзнанието и дейността, а това тъждество се постига напълно, когато дейността е социално активна и се разгръща като собствен опит.
Допълнение 1. Самостоятелното мислене е присъщо на социалноактивните хора.
24.
Теорията на познанието е философска дисциплина, имаща за свой предмет мисленето, докато философията включва в своя предмет целия възпроизводствен процес.
(Следва)