автор: milko

Пак се спъвам в прозрачните белези
от една непостигната искреност
Кацам тъжно. Синева не намерих,
знак за връщане - вече не искам...
А снегът сипе тихо по спомени,
всяка пряспа е улей Нататък
Изтощително дълго се борих,
страшно дълго… боли ме от краткост
И не мога да спра да се спъвам
при финалните стъпки във белези
Тъй невидими, за тебе - химери,
а дълбоки до кост. Непонятно е -
колко знаци по пътя оставях ти,
а те срещам единствено в себе си
Непонятно е… ни един не намери
…тъй обсебена в собствени схватки

Страховете не са само преспи,
но тъгата ми - ручей без пролет е
Нейде птица запя, в голи клони
се просмука молитва за лято

Непоискана искреност, среща
в съня ми! Но следващия...