автор: joanna_vas

Светилника на масата е знак,
когато се събудиш
мен ме има
над покрива пълзи една сълза
отронена
от падащата птица
към синьото на космоса.
Излита безропотния трясък на
съдбата
и няма ни в пръстта
като печал
и няма ни в съня на близостта.
На страницата -
длан горяща в допир
изписани сме с капчица роса и
тихо е в сърцето...
Разлюляна
е моята усмивка -
рутина във тясната квартира на
живота...
Защо тогава е този шум навън,
защо е тази врява?
Светилника на масата е знак
и разчетеш ли го -
в сърцето ти остава ...

Не угасват на зората буклите,
платинните,
нито отражението на фаровете
в просълзените очи
от дългите раздели,
ни цигарите,
преди да се целунем не угават,
макар отдавна
пепелта им да лети,
тъй както някога и нашта
ще лети,
от неугасими
начала, когато отлепи се...
Така и тази есен няма да угасне,
просто тъй...