автор: joanna_vas

Преди да тръгнеш, мила моя Слава,
вземи тетрадката
със белите корици.
В сърцето си дълбоко я сложи.
На нея е изписана душата ми
и всичко дето не успях
да ти разкажа
за себе си,
за нас,
за дните,
през които съм те чакал и искал съм те ...

Бъди до мен в разтворените листи
там някъде,
където аз ще съм
отекващия звук на Любовта ни...
Преди да тръгнеш, мила моя Слава
вземи тетрадката
в сърцето си
и знай -
разгърната съм страница в очите ти,
присъствие
напомнящо за себе си
и блян неизживян
в очакване на твоето завръщане...

Дланта ти нежна ще докосва листите,
а те са струни
на изящен звън ...
И ще вали от думи, ще вали и в теб
и в мен,
а аз ще идвам нощем
във съня ти
и с все сърце ще те прегръщам дълго...

Ще си мен, о моя малка Слава,
понеже ще те чакам,
ще съм там
в сърцето ти изписан като в книга ...
Ти тръгваш, а пък аз съм уморен.
Тетрадката прибираш във сърцето
и в междуредията
дълги ме четеш -
в реки от ромолящата ми нежност,
с която те застигам
непрестанно.
Ти тръгваш.
Пожелай ме и ... нека пътя ти е лек...