автор: dubrav

Защо все за тебе си мисля?
Не искаш да чуеш за мене...
В простата ти житейска истина,
любовта няма значение...
Лична легенда измисляш си,
степенуваш всичко по важност.
И за по-лесно разбиране,
мислиш едноетажно...
Знам, че така ти се иска...
Друга да бъдеш.
И другаде.
Да забравиш обидите...
Всъщност, била ли си влюбена?
Има ли място в сърцето ти,
неразграфено рационално,
където до Вебер и Хабермас,
да сложиш и нещо банално.
Нещо земно, човешко и истинско,
което го няма във книгите.
Любов предлага-а-а-а-а-ам.
Искаш ли?
Извинявай, ако съм те обидил.