автор: bogest

/бърза вечерна приказка за малката Илонка/
Живяла някога в гората на страниците една малка печатна либра (за знаещите, че и разказвачът знае - либра е буква. За незнаещите също). От там произлиза и името на принцът на буквите от страната Операндия, принц Авантаж дьо Интродусин а ла Либрето, син на краля на Операндия - Диригент Сакс Бидермаер IV, самодържец на кралския оркестър.

Либра или както галено я наричали - Илонка, била печатна още щом се родила изпод изкусните пръсти на мосю Гарамонд - създателя на първия печатен шрифт за сериграфиращия слон на Гутенберг.
Нейните любими занимания били, да играе с другарчетата си от предните редове и да подбутва тези от следващите. Хващала се на весело хорце с много други като нея и заедно правели уханни изречения от ранни пролетни мисли, цъфтящи в градината на Буйната Младост, отглеждани с нежност от градинаря Ум. Името му било такова, защото никой не знаел от къде е пристигнал.

Неусетно минали годините и малката Либра пораснала. Заедно с някои от нейните приятелки вече я поставяли все в началото на изречението. Това вече не било толкова забавно, защото да си в началото означавало да не виждаш края. А краят винаги е по-интересен от началото. Либра израсла умна девойка, макар и доста приятна на външност. (Което всъщност както показва животът, си е закономерност. Някои си мислят че умните са непривлекателни и даже нещо грозновати. Ала грозновати остават накрая само хитреците. Но това е друга приказка).
Досетила се малката Голяма Либра, как да накара всичко интересно да се случва все около нея. Заръчала на "либретистите" никога да не я поставят в начало на Абзац-а. Абзац бил един старинен град в областта Новоредово, превзета навремето от ордите на латинските поетични войнства. Много отдавна това поле било пусто и по него не растели никакви либри. Да си в близост до него, означавало да гледаш пустош.
Когато поставяли Либра между две изречения, тя винаги виждала края на предното и така с радост започвала следващото. Животът на Либра минавал във весели закачки и може би никога нямало да се научи да пуши, ако не била толкова влюбчива. Любовта я научила да преодолява гордостта си заради любимия и затова понякога подпалвала крайчеца на страницата, та да изхвърчи малко дим в пространството около нея.

В една ранна есенна вечер, някъде по средата на книгата, Либра видяла, че не е сама в своята закачлива игра и топлият вятър стоплил изящните й линийки. Споделянето станало новата игра в която Малката голяма Либра намерила дружно съучастие.

Ту би кънтинюуд. (за непознавачите означава "следва продължение", за другите - също)
А може и да не следва. Знае ли човек? ;))