автор: alisa

Така да бъде, имала съм всичко.
Най-много всъщност нямането беше.
Но помня, онзи някой ме обичаше
и с мен и страховете си делеше,

че някога без мен ще се събуди,
че сигурно ей тъй ще си отида,
че няма да му стигне капка лудост
и сигурно ще кажа "Стига!"

Била съм сляпа или пък прогледнах
и двете са почти едно и също,
когато любовта по бедност
си тръгва да си търси нова къща.

Не ми е стигало това да ме обича.
Защо все искам нещо невъзможно?
Готова съм да дам на някой ближен
не риза - втората си кожа.

Готова съм на всичко, но се сещам,
че винаги съм имала причини...
Броили са ми яловите грешки.
Не ме броиха с другите невинни.

Не ме намери тоя дето търси,
нито ме иска искащият много.
Светецът ми пошушна нещо мръсно,
а можещият този път не можеше...

Така да бъде. Вземам си душата,
и шапката, и шарената блуза.
И знам, че си го прося. Уж добра пък,
все не подавам втората си буза.