автор: ole72

на В. Фр.

Гнева чернопиперен
в мен се впива...
Не ти отива.
Не, не ти отива.
От много мерене
с аршин човешки
сме пълни с грешки-
грешчици човешки.

Сърцето ми люти
и бие лудо,
а ти бе чудо,
и си още чудо.
Не се сърди
и аз греша любими.
Не ме съди,
а хайде: прегърни ме!