Ти не знаеш как в нощите дебна,
всяка скрита усмивка,мечта,
и загърната с обич последна,
как заспивам злокобно сама...
Ти не знаеш как сутрин се будя,
с премаляла от мъка душа,
как се лутам и в болката губя
всеки галещ ме лъч светлина...
Ти не знаеш как мразя и дните,
всеки път щом от мен се откажеш...
И не знаеш как пари в очите...
как страхувам се всъщност че знаеш...