автор: TheMask

Звук непознат ме обгръща, и с него
младее душата ми.
Пак целувам дланта ти насън,
Господи, губя дъха си.....

Сънувам - отново съм влюбен,
и отново съм млад,
оврагът пуст и тревите горчиви,
онзи храст, от мъглата прегърнат.

През цветята, листата и бодливите клони,
аз зная - старата къща наднича в сърцето ми.
И небето, усмихнато с изгрева,
чука на твоя прозорец.

Този глас, той е твоят,
не разбирам звука му, но знам -
той е болката и душата ми.
И какво от това, че само насън
целувам ръката ти...