автор: vesi_lina

Не ме отболяваш!
И все напомняш за себе си.
Притискаш ме в сънища
и не мога,не знам как да избягам.
И пак сънувах прибоя....
Привечер.
Мокрия пясък..Платно.
Как сърцата си нежно рисувахме
всеки имаше нужда от другия.
Звездите поканиха залеза
и затанцуваха бясно от влюбване
Аз и ти си разменихме сърцата...
Беше истинско..както някога.
Горяха крилете на гларуса
цяла нощ от прегръщане...
А на разсъмване,преди да се скрие
луната..ми я подариха за пръстен
Вълните и те се докосваха..
Мокри бяха от нощното къпане.
Когато изплува изгрева..На пясъка
бяха останали само сърцата
и съня ми..оня недосънувания...