автор: fightingone

От умора очите й така тежат, че тя
едва ли вижда как се движат
решетките хиляда сякаш са,
а светът завинаги си е отишъл.

С походка гъвкава и стъпки меки
тя упоено стяга в обръч все по-тесен
страшната си воля. И се движи
сякаш в танц на ловкостта унесена.

Понякога клепачът вдига се за миг
а зеницата пропуска образ, откъдето
той в изпънатото тяло преминава и без вик
престава да същестува във сърцето.