очите ми издират празнотата
дълбаят зов в сърцевината й неистово
деругите кървят
но с моя цвят
и няма по жестоки празни истини
от болката на сляпото небе
от сушави
безплодни
хоризонти
пустинята засята с ветрове
не е по- безнадеждна от склерозата
обхващаща горещите ми сетива
по пътя им към истинското раждане
какъв е
смисълът
в това
да учиш само на копнежи
Господи