автор: rajsun

Обичам,
както слепите - светлината.

Ти не знаеш ли?
Слепите носят деня, в който са ослепели.
Носят слънцето в себе си.
То се топи в очите им
и - не всеки го чува! -
тежко
през бастуните капе в земята.

Живеят в клетка от звуци.
Ловят се с ръце
за полите на черния вятър
и се влачат подире му,
да търсят дъгата на изхода -
да пуснат слънцето на небето,
преди съвсем да се е стопило.

Така обичам.
Както слепецът деня,
в който е ослепял.

(1973)