автор: hope

А недовършените стихове лежат
по листите, жълтеещи, заключени,
във чекмедже, което никой не отваря.
Прашасва ведно с тях миражен свят.
В съседство са писмата неполучени,
непратени; в тях някаква любов догаря.

А някакъв човек живее в стаята,
работи, върши нещо, шумоли.
Опитва да повярва - ето, раят е
престиж, пари; пари, жени, коли.

А някакъв човек избягва плахо
да бъде сам с вратичките към себе си
и с чекмеджетата; с предишното си аз.
Оттам пълзи към него нещо; страх е
от рухващи заблуди и от спомени
връхлитащи - талаз подир талаз.

А недовършените стихове мърморят.
По трескавите и неравни редове
провлачва стъпки накакъв си морен
затворен дух; отчаяно снове.