автор: milko

Имаше тънки глезени
аз пък дарбата
да завъртам времето
многократно
в началото
гледаше стреснато,
но после
(танцът зашеметява) -
очите й ставаха процепи
към пропаст и
аз се промушвах
винаги
и политах,
по-точно падах,
всеки път
като дресиран,
покорен гарван,
вещаещ спиране
на завъртането
в краката й
…пера,
във вихрушка,
замряла във въздуха
около тънките глезени
застинал
миг от безвремие,
в който смачкваше
безотказно
сърцето ми

Отново, знам,
в очите й
отразява се времето,
танцува,
а глезените й
изтъняват
все повече

Но загубих си дарбата
да се завръщам
след толкова
времевъртежи
и е ред за следваща
дресирана твар

Хей, Василиса,
не спускай завесите

моля те...