Boney NEM - Замок из дождя
/в оригинал на Владимир Пресняков/
Вървим през пустия град в дъжда
вървим по улицата само двамата
забравили лесно за дъжда
в мокрите прозорци светлината гасне
нас отдавна ни няма там
не знам как се срещнахме в дъжда
в нашия призрачен замък
Ние влязохме в този замък в дъжда
само двамата ти и аз
и толкова дълго бяхме заедно.
Ние се скрихме в този замък в дъжда
само двамата ти и аз
ти и аз, на това самотно място
Но утрото е близко и първия лъч ни докосна
и магията между нас се разруши
Отдалече надменно слънцето ни гледа
и в очите ни се смее че в чудото не вярваме
Чудо, единствено и неповторимо