автор: pisana

Казваш дете, че хората са добри
разбирам , но виждам не знаеш
излез и на първият срещнат кажи,
че е просто човек по природа.
После шепичка пясък хвърли
на съседите наши във двора,
че е чистичко много речи
и не мяза като при овцете в обора.
Влез в магазина, че си гладен... помоли
да ти счупят от хляба мъничко
в касите пълно е посочи
и усмихнат дръж се прилично.
После ела при мен отречи,
Че човека по-голям се мисли от бога,
Че в делата си мръсни мълчи, а хигиена пази по двора.
Че в ръчичката носиш не страх, ами хляб
Че сълзите не са от физическа болка
Че лъжата не идва от нас,
а е приказка от народа.
Думите грозни в миг забрави
откупувам ги с шоколадче,
но урока в сърцето пази
щом дойде ред да си търсиш другарче.
Тъй учиха мен, тъй ще учиш и ти
не мени се лесно човека,
но повярвай ми има души
стоящи на равно със бога.