автор: arlekin

Часът е шест! През прозорците на равни хоризонтални порции напира да влезе утрото. Не ми се става! Още ми се спи! Изправям се! Сънят се плъзга по клепачите ми, тупва на земята, почесва се по дупето и отива да спи!
Носът ми потегля след аромата на кафе, а аз след него! Кафето е топло. Хм. Какво сънувах? Сънувах... сънувах...

Казват, че сънищата са подвластни на информация, предавана по генетичен път.

Сънувах детството си!!Розовите храсти под прозореца. Люлката, която татко ми върза на кайсията! После багерите, строителите иииииииии нямаше ги розите...люлката...ореха...оградата от мрежа на баклавички...Имаше четириетажен жилищен блок, апартамент 120 кв. м. и никакъв аромат на рози!!!!!!

Казват, че сънищата са подвластни на информация, предавана по генетичен път.

Такаааааааа. Сънувах последното си прераждане!
Аз съм шивачка в Америка - 1480 година!!!Странно! Това е преди Колумб да я открие! Защото /ако не ме лъже паметта /той пристига там през 1492. Чудя се дали съм сколасала поне едни гащи да му ушия!!!!!!!!
А сега не правя разлика между губерка, топлийка и секретна игла!!! И съм българка! Явно съм се провалила с гащите на Колумб!!!Сънища!

Казват, че сънищата са подвластни на информация, предавана по генетичен път.

Сънувах джунглата! Маймуни, които летят с лиани насам-натам. И аз съм там. Естествено!!!Летя и си хапвам банани! И ръката ми се разви, в резултат на труда /белене на банани/. После станах човек! И с тази добре развита ръка започнах да хващам халбите с бира! Една...че две...че три...Докато отново станах маймун. Затворих кръга на еволюцията!
Сънища!!!