автор: PLACEBO

Секунди преди да се скрие Слънцето

Последен слънчев лъч. Спуска се по склона.
Достига първо до двата бели бора.
Те извили са снага.
Защо ли винаги долавям в тях тъга!

Преминава слънчевата светлина,
раздаваща и сетната си топлина
на веселия шипков храст,
бодличките показал от любовна страст
към стройната бреза -
негова съседка нежна и сама.

Ето, и разклоненият дъб,
бдящ със желъдите си безброй
над лъкатушещия горски път.
А Слънчо се провира чак до близкия завой.

Бърза, бърза, небесното светило,
да огрее всичко живо, преди да се е скрило.
И утре, с изгрев най-чудесен,
денят да стопли с жълтата си песен.