очите й, ах, красивите й очи
птиците ги изкълваха,
бяха неистово гладни
тя не можеше да им откаже
също както и на теб, когато я искаше
кръвта й се просмукраше бавно
от вените й,
за да напои жадните за мъст,
също като теб когато
я мразеше с жестокост
да, ти обичаше да я гледаш такава
безпомощна, влачеща се в краката ти,
гърчейки се за малка доза любов...
нозете й откапаха от
скитане из нищото
в търсене на любовта ти,
до която ти така и не й
позволи да се докосне
ръцете й отдавна
се отказаха от нея-
все даваха и нищо в замяна
също както когато те
обсипваше с целувки
тя обичаше, ти се оставяше
да бъдеш обичан
тялото й запълни чужди рани,
нейните бяха твърде големи
косите си раздаде,
направиха от тях бесило
но тя си имаше свое-много по-мъчително
получи го от теб като подарък за сватбата
разсъдъкът й я напусна,
неможейки да понесе болката,
която й причиняваше с перверзно удоволствие
останаха й само спомените за теб
...но тях кой ли ги иска...