автор: bogest

АБ
Пияна от любов
идваш пияна при мен
Нима самотата с любов те опива
та чак ти оплита краката
и без да брои нощ или ден
те тласка по стълба позната

Изливаш обятия
от мъка и обич пропити
В безстрастност се къпят мечтите
измъчени вече от властност
а полъхът стар на липите
превръща листата на чай

Къде ти е свежото чувство
пред лошия дъх на лекарства
Защо си забравила вън желанията
и си влязла само с нищо не означаващи послания
с привидна вяра, а всъщност суеверие
с привидна топлота, а всъщност горест

Отминаха дните
Лъжите се превърнаха в едно измамено
опустошено мъничко сърце
което тупка като на птиченце гърдичките
и с тънички краченца те пренася през сиви тротоари
А пътеките не са ни в планината, ни в морето