Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Не се разделяй с мене като с празник!
До себе си на следващия ден
ще доловиш - мъчително и празно -
пространството, оставено от мен. Гласът ми всяка нощ ще те преследва.
Очите ми ще търсят твоя сън
и в него ще те гледам, ще те гледам...
Ще бъда с теб в дома ти и навън.
И цял живот - където и да идеш,
додето и да стигне твоя път,
полепнали по тебе като миди,
със тебе спомените ще вървят.
В момент на слабост като зов ще светват.
Ще те спохождат в миг на самота.
И този стих, изречен като клетва,
ще носиш жив във себе си, в кръвта...
А във ръце с най-силната си карта
щом се усмихнеш поразвеселен,
ще те издебне моят смях хазартен,
за да усетиш, че си пак със мен
и ще ме чакаш.
Дълго ще ме чакаш
да дойда неочаквано.
И как
надеждата си ще делиш
със влака,
докато дойде
следващия влак....
Случайността е мила и капризна.
Знам, ще ни срещне с теб веднъж поне
и ще се спреш пред тъжния си избор
дали да ме познаеш. Или не.
Ще ме познаеш... Аз ще предизвикам
в душата ти неясен резонанс,
какъвто ти не би познал с друг никой,
защото там, в душата ти - съм аз...
Не се разделяй с мене като с празник!
Ще разбереш по пътя към дома,
че сам не би могъл да се опазиш
от думите, очите, от съня...
Докоснат от най-древната магия,
нима ще бъдеш някога спасен?
Ти можеш вдън живота да се скриеш,
но не от себе си.
И не от мен.
Публикувано от BlackCat на 03.09.2005 @ 17:11:31
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Обречен..." | Вход | 15 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Обречен... от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 03.09.2005 @ 17:55:02 (Профил | Изпрати бележка) | Обичам да чета такава поезия. Много едно такова ми става... Чудех се как да ти напиша смислен коментар и реших да използвам думите на една любима поетеса. Не сравнявам двете стихотворения, просто асоциация. Да се приема, че много съм харесала твоето :)
Непредвидено присъствие
Не вярваше ли, че ще дойда някога
в деня ти - шеметна, невероятна...?
Уж цял живот все мене си очаквал,
а се препъваш в моята внезапност;
боли те от горещата ми тръпка,
опарила немирните ти пръсти
и се боиш от мислите, объркани
от непредвиденото ми присъствие.
Ти нямаш право на любов спестена,
на чувства неразкрити! Нямаш право
от ласките, за мен предназначени,
на други хора после да раздаваш!
И ако огънят във теб изстине,
ако внезапно съжалиш за нещо,
кажи, че любовта те е отминала!
Не казвай само, че не си я срещнал...
Весела Димова
П.П. :) |
Re: Обречен... от Evil_Yosha на 03.09.2005 @ 18:01:09 (Профил | Изпрати бележка) | "Като знак за магия,като белег от нож..."
:-))
Ориса ли го да се буди с теб?!!!!!!!
Прекрасен стих!Като за моята кръвна група:-)
Поздрав! |
Re: Обречен... от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 03.09.2005 @ 19:57:30 (Профил | Изпрати бележка) | ПРИИКАЗНА ОБРЕЧЕНОСТ РУМИ, ПРИКАЗНА...
Удоволствие ми бе да те прочета!!!
С обич!
Не му даваш никакви шансове за раздяла,
а това е най-хубавото излъчване
като поемка е ...
Така напевна и оставаща в сърцето ... |
Re: Обречен... от Markoni55 на 03.09.2005 @ 19:58:09 (Профил | Изпрати бележка) | Много надъхано, едва си поех въздух...Страхотно е! Не очаквах, че при толкова дълъг текст някой може да не загуби темпото и нишката. На всичко отгоре е и много искрен!Аплодисменти |
Re: Обречен... от libra на 03.09.2005 @ 21:10:25 (Профил | Изпрати бележка) | "Ще ме познаеш... Аз ще предизвикам
в душата ти неясен резонанс,
какъвто ти не би познал с друг никой,"
хубаво пишеш фанагория
|
Re: Обречен... от ru на 03.09.2005 @ 21:32:55 (Профил | Изпрати бележка) | Невероятно хубаво!!! Удоволствие е да те чета! |
Re: Обречен... от copie на 03.09.2005 @ 22:44:09 (Профил | Изпрати бележка) | Е. Аз съм щастлива. :) Че те чета. :)
да:))) |
Re: Обречен... от Marta на 04.09.2005 @ 11:41:53 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | браво, голямо удоволствие беше за мен този стих, представих си го като кораб - обречения, пори величествено морето на живота и мидите и раковините, полепнали по долната му част го правят не толкова сам и тъжен и някак повече сам и тъжен
абе, поезия |
Re: Обречен... от angar на 05.09.2005 @ 22:47:08 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Разделям се със тебе като с празник!
Отиваш си, но догодина знам
че с тебе ще сме заедно отново.
И празникът ще бъде по-голям!
Чудно хубаво е, Руми! Звучи едновременно и тържествено, величествено, и много задушевно, и тъжно, и оптимистично. За съвършенството да не говорим.
Само че какво означава това разделяне "като с празник"? Според мене може да има само един смисъл - че догодина празникът ще се повтори! |
Re: Обречен... от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.09.2005 @ 13:07:23 (Профил | Изпрати бележка) | Понякога се ядосвам, че не мога да пиша.
Но пък това ми дава повече време да чета теб.
:-)))))))
По много пъти!
Отново великолепен стих.
То аз и не съм очакавала друго :-))))
Четох на приятели. Плачат сега.
С истински сълзи.
Поздрав, Руми!!! |
Re: Обречен... от somebody на 21.03.2016 @ 14:37:00 (Профил | Изпрати бележка) | Силно! Като клетва! Как съм го пропуснала някога?! |
Re: Обречен... от mariq-desislava на 07.08.2016 @ 12:01:29 (Профил | Изпрати бележка) | Обичана съм, значи съществувам.:) |
| |