Един спомен, нощ прохладна,
събудих се облян в пот
от раздялата ни толкова гадна
се крих подло аз като койот.
В нощите, когато те сънувах,
ти с ръка ми казваше "Ела",
но аз с теб не се сбогувах
и немога да заспя дори сега.
Липсва ми твоята усмивка,
която ме озаряваше всеки ден,
без тази слънчева милувка,
не знам дали е нощ или ден.
Когато крача сам отново
съдбата гадна аз проклинам
за чувството за болка ново
за страданието, до което стигам.
Не трябваше така да става,
да прекършаме цветето на любовта,
обичта между нас да изостава,
и да се настанява там омразата.