автор: dalla

път без корени
ръцете ми са мокри от дъжда
с времето се впуснахме

в поредната вражда
от която има само един
само един победител

път без корени
не улиците са виновни
не студа и неговите градове
не хората

в мен
в мен е умората
крепя на раменете си
едно ранено небе

времето забавя хода си
и слиза на неозначена гара
за пореден и последен път
за някого свършва пътят

събирам глупашкото злато
на всеки нов ден
времето ме гледа
от тротоара
сякаш съм оптическа измама

и си пали цигара

до филтъра има време

после - няма...