автор: Marta

Бял кон. Приказен. Синеок.
От лунно сребро изтъкан.
На атлазеното чело свети рог.
Иде по път в светлина облян.

Броди нощем из сънни поляни,
пие от горски извори пеещи.
Всеки път с утрото се стопява,
връща се в небесната къща.

Денем сред звездите се скита,
нощем слиза пак на земята,
обещавам си да опитам, скрита
в здрача да го изчакам.

Искри да сбера от сребърните копита,
свилен косъм от гривата да си взема,
жива приказка у дома да си имам,
вяра за цялото оставащо време.

Притаявам се в тъмното, чакам,
малка, тиха като тревата ставам...
...чувате ли звънчетата в мрака,
има го... приказен... свети. Дума ви давам.

(На всички, които имат нужда да вярват!)